В южната част на страната е разположена пловдивска област, най-голяма по площ и население след софийската. Там е локализирано известното село Войнягово, което в географско отношение е в северните поли на същинската част на Средна гора. Река Стряма тече в посока североизток от мястото, а дола Куманица се явява единственият приток на селото, което Стряма приема. В миналото често пъти площта на селото е заливана в резултат на придошлите води, като особено добре се помнят последователните наводнения през 1956-та и 1957-ма година. Макар че близо има извор с течаща минерална вода, той не е изследван и проучван дали евентуално може да служи за лечение на определени заболявания. Преди години доставянето на вода се извършва с помощта на кладенци, а е известно за седем такива на селската територия. Днес ситуацията е различна и хората могат да се възползват от предимствата на добре изградена водопроводна мрежа. За карловската община единствено това село има канализация за отпадни води.
Между другото до Карлово и Баня има удобни транспортни връзки от и за Войнягово, а най-близко разположената железопътна гара е тази на село Дъбене. Това е по линията Карлово – Пловдив, иначе до Баня дистанцията е по-малко от десет км и това позволява на хората да се възползват от удобствата на курорта. Халколитът е първата по-подробно изследвана епоха, от когато вероятно датират и сведенията за живот по тези места. Това значи епохата на късния мед, а в някои от близко разположените местности има добре запазени скални светилища. По време на турското робство се стига до обезлюдяване на поне част от землището, като тогава живеещите там хора отиват при свои близки и роднини. Някъде през 15-ти век се появява и първото писмено сведение за селото от времето на робството. По-нататък през вековете в църковни приписки се среща името на селото такова, каквото го знаем днес. Манастирът Св. Димитър е емблематичен за селото, а се счита за основан още през 13-тото столетие. Но е напълно реставриран едва пет века по-късно, като има и още една важна подробност от същия период. В двора на църквата е съхранено училището, в което Васил Левски е учител за период от две години.
След това училището на Войнягово е обявено за музей, а Апостолът работи тук между 1864-66-та година. В ранната пролет на 1865-та Дяконът полага основите на първото по рода си Тайно братство, което се явява прототип на последвалите в цялата страна тайни комитети с революционна цел. По непотвърдени данни Левски стои зад основаването и на читалището, което в годината преди Освобождението прекратява дейността си. В началото на двадесети век обаче е напълно възстановено и отваря врати. Министерството на народното просвещение го утвърждава със заповед, а неслучайно е кръстено Васил Левски. Дори зад повторното му отваряне стоят някои от учениците на Апостола. Като цяло населението се изявява във всички ключови движения и борби на народа през годините, в това число и за църковна независимост. От тук са родом някои доста популярни хайдути, като Видул, Вълко и Петко Петков. Панайот Волов също посещава мястото, когато се подготвя Априлското въстание.
